Произношение | разла́мывать |
Начальная форма | разламывать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | разламываю | разламывал | |
жен. р. | разламывала | |||
Ты | муж. р. | разламываешь | разламывал | разламывай |
жен. р. | разламывала | |||
Он | разламывает | разламывал | ||
Она | разламывала | |||
Оно | разламывало | |||
Мы | разламываем | разламывали | ||
Вы | разламываете | разламывали | разламывайте | |
Они | разламывают | разламывали |
раз — приставка,
лам — корень,
ыва — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | разламывать |
Прич. страд. наст. | разламываемый |
Прич. кр. страд. наст. | разламываем |
Прич. действ. прош. | разламывавший |
Прич. действ. наст. | разламывающий |
Дееприч. наст. | разламывая |