Произношение | разгра́бить |
Начальная форма | разграбить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | разграблю | разграбил | |
жен. р. | разграбила | |||
Ты | муж. р. | разграбишь | разграбил | разграбь |
жен. р. | разграбила | |||
Он | разграбит | разграбил | ||
Она | разграбила | |||
Оно | разграбило | |||
Мы | разграбим | разграбили | ||
Вы | разграбите | разграбили | разграбьте | |
Они | разграбят | разграбили |
раз — приставка,
граб — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | разграбить |
Прич. страд. прош. | разграбленный |
Прич. кр. страд. прош. | разграблен |
Прич. действ. прош. | разграбивший |
Дееприч. прош. | разграбяразграбивразграбивши |