Произношение | разгласи́ться |
Начальная форма | разгласиться |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | разглашусь | разгласился | |
жен. р. | разгласилась | |||
Ты | муж. р. | разгласишься | разгласился | разгласись |
жен. р. | разгласилась | |||
Он | разгласится | разгласился | ||
Она | разгласилась | |||
Оно | разгласилось | |||
Мы | разгласимся | разгласились | ||
Вы | разгласитесь | разгласились | разгласитесь | |
Они | разгласятся | разгласились |
раз — приставка,
глас — корень,
и — суффикс,
ть — окончание,
ся — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | разгласиться |
Прич. действ. прош. | разгласившийся |
Дееприч. прош. | разгласясьразгласившись |