Произношение | разгла́живать |
Начальная форма | разглаживать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | разглаживаю | разглаживал | |
жен. р. | разглаживала | |||
Ты | муж. р. | разглаживаешь | разглаживал | разглаживай |
жен. р. | разглаживала | |||
Он | разглаживает | разглаживал | ||
Она | разглаживала | |||
Оно | разглаживало | |||
Мы | разглаживаем | разглаживали | ||
Вы | разглаживаете | разглаживали | разглаживайте | |
Они | разглаживают | разглаживали |
раз — приставка,
глаж — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | разглаживать |
Прич. страд. наст. | разглаживаемый |
Прич. кр. страд. наст. | разглаживаем |
Прич. действ. прош. | разглаживавший |
Прич. действ. наст. | разглаживающий |
Дееприч. наст. | разглаживая |