Произношение | развра́тник |
Начальная форма | развратник |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | развратник | развратники |
Рд. | развратника | развратников |
Дт. | развратнику | развратникам |
Вн. | развратника | развратников |
Тв. | развратником | развратниками |
Пр. | развратнике | развратниках |
разврат — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.