Произношение | разврати́ться |
Начальная форма | развратиться |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | развращусь | развратился | |
жен. р. | развратилась | |||
Ты | муж. р. | развратишься | развратился | развратись |
жен. р. | развратилась | |||
Он | развратится | развратился | ||
Она | развратилась | |||
Оно | развратилось | |||
Мы | развратимся | развратились | ||
Вы | развратитесь | развратились | развратитесь | |
Они | развратятся | развратились |
разврат — корень,
и — суффикс,
ть — окончание,
ся — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | развратиться |
Прич. действ. прош. | развратившийся |
Дееприч. прош. | развратясьразвратившись |