Произношение | разви́нчивать |
Начальная форма | развинчивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | развинчиваю | развинчивал | |
жен. р. | развинчивала | |||
Ты | муж. р. | развинчиваешь | развинчивал | развинчивай |
жен. р. | развинчивала | |||
Он | развинчивает | развинчивал | ||
Она | развинчивала | |||
Оно | развинчивало | |||
Мы | развинчиваем | развинчивали | ||
Вы | развинчиваете | развинчивали | развинчивайте | |
Они | развинчивают | развинчивали |
раз — приставка,
винч — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | развинчивать |
Прич. страд. наст. | развинчиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | развинчиваем |
Прич. действ. прош. | развинчивавший |
Прич. действ. наст. | развинчивающий |
Дееприч. наст. | развинчивая |