Произношение | разве́нчивать |
Начальная форма | развенчивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | развенчиваю | развенчивал | |
жен. р. | развенчивала | |||
Ты | муж. р. | развенчиваешь | развенчивал | развенчивай |
жен. р. | развенчивала | |||
Он | развенчивает | развенчивал | ||
Она | развенчивала | |||
Оно | развенчивало | |||
Мы | развенчиваем | развенчивали | ||
Вы | развенчиваете | развенчивали | развенчивайте | |
Они | развенчивают | развенчивали |
раз — приставка,
вен — корень,
ч — суффикс,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | развенчивать |
Прич. страд. наст. | развенчиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | развенчиваем |
Прич. действ. прош. | развенчивавший |
Прич. действ. наст. | развенчивающий |
Дееприч. наст. | развенчивая |