Произношение | развенча́ть |
Начальная форма | развенчать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | развенчаю | развенчал | |
жен. р. | развенчала | |||
Ты | муж. р. | развенчаешь | развенчал | развенчай |
жен. р. | развенчала | |||
Он | развенчает | развенчал | ||
Она | развенчала | |||
Оно | развенчало | |||
Мы | развенчаем | развенчали | ||
Вы | развенчаете | развенчали | развенчайте | |
Они | развенчают | развенчали |
раз — приставка,
вен — корень,
ч — суффикс,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | развенчать |
Прич. страд. прош. | развенчанный |
Прич. кр. страд. прош. | развенчан |
Прич. действ. прош. | развенчавший |
Дееприч. прош. | развенчавразвенчавши |