Произношение | разве́ивать |
Начальная форма | развеивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | развеиваю | развеивал | |
жен. р. | развеивала | |||
Ты | муж. р. | развеиваешь | развеивал | развеивай |
жен. р. | развеивала | |||
Он | развеивает | развеивал | ||
Она | развеивала | |||
Оно | развеивало | |||
Мы | развеиваем | развеивали | ||
Вы | развеиваете | развеивали | развеивайте | |
Они | развеивают | развеивали |
раз — приставка,
ве — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | развеивать |
Прич. страд. наст. | развеиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | развеиваем |
Прич. действ. прош. | развеивавший |
Прич. действ. наст. | развеивающий |
Дееприч. наст. | развеивая |