Произношение | разве́дчик |
Начальная форма | разведчик |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | разведчик | разведчики |
Рд. | разведчика | разведчиков |
Дт. | разведчику | разведчикам |
Вн. | разведчика | разведчиков |
Тв. | разведчиком | разведчиками |
Пр. | разведчике | разведчиках |
раз — приставка,
вед — корень,
чик — суффикс,
ø — нулевое окончание.