Произношение | разва́лина |
Начальная форма | развалина |
Тип | нарицательное |
Склонение | 1-e склонение |
Род | женский |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. | |
---|---|---|---|
Им. | развалина | развалины | |
Рд. | развалины | развалин | |
Дт. | развалине | развалинам | |
Вн. | одуш. | развалину | развалин |
неод. | развалины | ||
Тв. | развалинойразвалиною | развалинами | |
Пр. | развалине | развалинах |
раз — приставка,
вал — корень,
ин — суффикс,
а — окончание.