Произношение | разбо́йница |
Начальная форма | разбойница |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 1-e склонение |
Род | женский |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | разбойница | разбойницы |
Рд. | разбойницы | разбойниц |
Дт. | разбойнице | разбойницам |
Вн. | разбойницу | разбойниц |
Тв. | разбойницейразбойницею | разбойницами |
Пр. | разбойнице | разбойницах |
разбой — корень,
ниц — суффикс,
а — окончание.