Произношение | пункти́рчик |
Начальная форма | пунктирчик |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | пунктирчик | пунктирчик |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | пунктирчик | пунктирчики |
Рд. | пунктирчика | пунктирчиков |
Дт. | пунктирчику | пунктирчикам |
Вн. | пунктирчик | пунктирчики |
Тв. | пунктирчиком | пунктирчиками |
Пр. | пунктирчике | пунктирчиках |
пунктир — корень,
чик — суффикс,
ø — нулевое окончание.