Произношение | поря́дчик |
Начальная форма | порядчик |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | порядчик | порядчики |
Рд. | порядчика | порядчиков |
Дт. | порядчику | порядчикам |
Вн. | порядчика | порядчиков |
Тв. | порядчиком | порядчиками |
Пр. | порядчике | порядчиках |
поряд — корень,
чик — суффикс,
ø — нулевое окончание.