Произношение | попроша́йничать |
Начальная форма | попрошайничать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | попрошайничаю | попрошайничал | |
жен. р. | попрошайничала | |||
Ты | муж. р. | попрошайничаешь | попрошайничал | попрошайничай |
жен. р. | попрошайничала | |||
Он | попрошайничает | попрошайничал | ||
Она | попрошайничала | |||
Оно | попрошайничало | |||
Мы | попрошайничаем | попрошайничали | ||
Вы | попрошайничаете | попрошайничали | попрошайничайте | |
Они | попрошайничают | попрошайничали |
по — приставка,
прош — корень,
а — суффикс,
й — суффикс,
нича — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | попрошайничать |
Прич. действ. прош. | попрошайничавший |
Прич. действ. наст. | попрошайничающий |
Дееприч. наст. | попрошайничая |