Произношение | попрека́ть |
Начальная форма | попрекать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | лабильный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
по — приставка,
прек — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | попрекать |
Прич. страд. наст. | попрекаемый |
Прич. кр. страд. наст. | попрекаем |
Прич. действ. прош. | попрекавший |
Прич. действ. наст. | попрекающий |
Дееприч. наст. | попрекая |