Произношение | поозорнича́ть |
Начальная форма | поозорничать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | поозорничаю | поозорничал | |
жен. р. | поозорничала | |||
Ты | муж. р. | поозорничаешь | поозорничал | поозорничай |
жен. р. | поозорничала | |||
Он | поозорничает | поозорничал | ||
Она | поозорничала | |||
Оно | поозорничало | |||
Мы | поозорничаем | поозорничали | ||
Вы | поозорничаете | поозорничали | поозорничайте | |
Они | поозорничают | поозорничали |
по — приставка,
озор — корень,
н — суффикс,
ича — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | поозорничать |
Прич. действ. прош. | поозорничавший |
Дееприч. прош. | поозорничавпоозорничавши |