Произношение | поизветша́ть |
Начальная форма | поизветшать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | поизветшаю | поизветшал | |
жен. р. | поизветшала | |||
Ты | муж. р. | поизветшаешь | поизветшал | поизветшай |
жен. р. | поизветшала | |||
Он | поизветшает | поизветшал | ||
Она | поизветшала | |||
Оно | поизветшало | |||
Мы | поизветшаем | поизветшали | ||
Вы | поизветшаете | поизветшали | поизветшайте | |
Они | поизветшают | поизветшали |
по — приставка,
из — приставка,
ветш — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | поизветшать |
Прич. действ. прош. | поизветшавший |
Дееприч. прош. | поизветшавпоизветшавши |