Произношение | позва́нивать |
Начальная форма | позванивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | позваниваю | позванивал | |
жен. р. | позванивала | |||
Ты | муж. р. | позваниваешь | позванивал | позванивай |
жен. р. | позванивала | |||
Он | позванивает | позванивал | ||
Она | позванивала | |||
Оно | позванивало | |||
Мы | позваниваем | позванивали | ||
Вы | позваниваете | позванивали | позванивайте | |
Они | позванивают | позванивали |
по — приставка,
зван — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | позванивать |
Прич. действ. прош. | позванивавший |
Прич. действ. наст. | позванивающий |
Дееприч. наст. | позванивая |