Произношение | пова́жничать |
Начальная форма | поважничать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | поважничаю | поважничал | |
жен. р. | поважничала | |||
Ты | муж. р. | поважничаешь | поважничал | поважничай |
жен. р. | поважничала | |||
Он | поважничает | поважничал | ||
Она | поважничала | |||
Оно | поважничало | |||
Мы | поважничаем | поважничали | ||
Вы | поважничаете | поважничали | поважничайте | |
Они | поважничают | поважничали |
по — приставка,
важн — корень,
ича — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | поважничать |
Прич. действ. прош. | поважничавший |
Дееприч. прош. | поважничавповажничавши |