Произношение | перешу́чивать |
Начальная форма | перешучивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | перешучиваю | перешучивал | |
жен. р. | перешучивала | |||
Ты | муж. р. | перешучиваешь | перешучивал | перешучивай |
жен. р. | перешучивала | |||
Он | перешучивает | перешучивал | ||
Она | перешучивала | |||
Оно | перешучивало | |||
Мы | перешучиваем | перешучивали | ||
Вы | перешучиваете | перешучивали | перешучивайте | |
Они | перешучивают | перешучивали |
пере — приставка,
шуч — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | перешучивать |
Прич. страд. наст. | перешучиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | перешучиваем |
Прич. действ. прош. | перешучивавший |
Прич. действ. наст. | перешучивающий |
Дееприч. наст. | перешучивая |