Произношение | переуверя́ть |
Начальная форма | переуверять |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | переуверяю | переуверял | |
жен. р. | переуверяла | |||
Ты | муж. р. | переуверяешь | переуверял | переуверяй |
жен. р. | переуверяла | |||
Он | переуверяет | переуверял | ||
Она | переуверяла | |||
Оно | переуверяло | |||
Мы | переуверяем | переуверяли | ||
Вы | переуверяете | переуверяли | переуверяйте | |
Они | переуверяют | переуверяли |
пере — приставка,
у — приставка,
вер — корень,
я — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | переуверять |
Прич. страд. наст. | переуверяемый |
Прич. кр. страд. наст. | переуверяем |
Прич. действ. прош. | переуверявший |
Прич. действ. наст. | переуверяющий |
Дееприч. наст. | переуверяя |