Произношение | переспо́рить |
Начальная форма | переспорить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | переспорю | переспорил | |
жен. р. | переспорила | |||
Ты | муж. р. | переспоришь | переспорил | переспорь |
жен. р. | переспорила | |||
Он | переспорит | переспорил | ||
Она | переспорила | |||
Оно | переспорило | |||
Мы | переспорим | переспорили | ||
Вы | переспорите | переспорили | переспорьте | |
Они | переспорят | переспорили |
пере — приставка,
спор — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | переспорить |
Прич. страд. прош. | переспоренный |
Прич. кр. страд. прош. | переспорен |
Прич. действ. прош. | переспоривший |
Дееприч. прош. | переспоряпереспоривпереспоривши |