Произношение | перенима́ть |
Начальная форма | перенимать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | перенимаю | перенимал | |
жен. р. | перенимала | |||
Ты | муж. р. | перенимаешь | перенимал | перенимай |
жен. р. | перенимала | |||
Он | перенимает | перенимал | ||
Она | перенимала | |||
Оно | перенимало | |||
Мы | перенимаем | перенимали | ||
Вы | перенимаете | перенимали | перенимайте | |
Они | перенимают | перенимали |
переним — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | перенимать |
Прич. страд. наст. | перенимаемый |
Прич. кр. страд. наст. | перенимаем |
Прич. действ. прош. | перенимавший |
Прич. действ. наст. | перенимающий |
Дееприч. наст. | перенимая |