Произношение | перемагни́тить |
Начальная форма | перемагнитить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | перемагничу | перемагнитил | |
жен. р. | перемагнитила | |||
Ты | муж. р. | перемагнитишь | перемагнитил | перемагнить |
жен. р. | перемагнитила | |||
Он | перемагнитит | перемагнитил | ||
Она | перемагнитила | |||
Оно | перемагнитило | |||
Мы | перемагнитим | перемагнитили | ||
Вы | перемагнитите | перемагнитили | перемагнитьте | |
Они | перемагнитят | перемагнитили |
пере — приставка,
магнит — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | перемагнитить |
Прич. страд. прош. | перемагниченный |
Прич. кр. страд. прош. | перемагничен |
Прич. действ. прош. | перемагнитивший |
Дееприч. прош. | перемагнитяперемагнитивперемагнитивши |