Произношение | переизлуча́ть |
Начальная форма | переизлучать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | переизлучаю | переизлучал | |
жен. р. | переизлучала | |||
Ты | муж. р. | переизлучаешь | переизлучал | переизлучай |
жен. р. | переизлучала | |||
Он | переизлучает | переизлучал | ||
Она | переизлучала | |||
Оно | переизлучало | |||
Мы | переизлучаем | переизлучали | ||
Вы | переизлучаете | переизлучали | переизлучайте | |
Они | переизлучают | переизлучали |
пере — приставка,
из — приставка,
луч — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | переизлучать |
Прич. страд. наст. | переизлучаемый |
Прич. кр. страд. наст. | переизлучаем |
Прич. действ. прош. | переизлучавший |
Прич. действ. наст. | переизлучающий |
Дееприч. наст. | переизлучая |