Произношение | пережени́ть |
Начальная форма | переженить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | переженю | переженил | |
жен. р. | переженила | |||
Ты | муж. р. | переженишь | переженил | пережени |
жен. р. | переженила | |||
Он | переженит | переженил | ||
Она | переженила | |||
Оно | переженило | |||
Мы | переженим | переженили | ||
Вы | пережените | переженили | пережените | |
Они | переженят | переженили |
пере — приставка,
жен — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | переженить |
Прич. страд. прош. | пережененный |
Прич. кр. страд. прош. | переженен |
Прич. действ. прош. | переженивший |
Дееприч. прош. | переженяпереженивпереженивши |