Произношение | передви́нуть |
Начальная форма | передвинуть |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | лабильный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | передвину | передвинул | |
жен. р. | передвинула | |||
Ты | муж. р. | передвинешь | передвинул | передвинь |
жен. р. | передвинула | |||
Он | передвинет | передвинул | ||
Она | передвинула | |||
Оно | передвинуло | |||
Мы | передвинем | передвинули | ||
Вы | передвинете | передвинули | передвиньте | |
Они | передвинут | передвинули |
пере — приставка,
дви — корень,
н — суффикс,
у — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | передвинуть |
Прич. страд. прош. | передвинутый |
Прич. кр. страд. прош. | передвинут |
Прич. действ. прош. | передвинувший |
Дееприч. прош. | передвинувпередвинувши |