Произношение | переви́нчивать |
Начальная форма | перевинчивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | перевинчиваю | перевинчивал | |
жен. р. | перевинчивала | |||
Ты | муж. р. | перевинчиваешь | перевинчивал | перевинчивай |
жен. р. | перевинчивала | |||
Он | перевинчивает | перевинчивал | ||
Она | перевинчивала | |||
Оно | перевинчивало | |||
Мы | перевинчиваем | перевинчивали | ||
Вы | перевинчиваете | перевинчивали | перевинчивайте | |
Они | перевинчивают | перевинчивали |
пере — приставка,
винч — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | перевинчивать |
Прич. страд. наст. | перевинчиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | перевинчиваем |
Прич. действ. прош. | перевинчивавший |
Прич. действ. наст. | перевинчивающий |
Дееприч. наст. | перевинчивая |