Произношение | переве́тник |
Начальная форма | переветник |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | переветник | переветники |
Рд. | переветника | переветников |
Дт. | переветнику | переветникам |
Вн. | переветника | переветников |
Тв. | переветником | переветниками |
Пр. | переветнике | переветниках |
пере — приставка,
вет — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.