Произношение | перевербова́ть |
Начальная форма | перевербовать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | перевербую | перевербовал | |
жен. р. | перевербовала | |||
Ты | муж. р. | перевербуешь | перевербовал | перевербуй |
жен. р. | перевербовала | |||
Он | перевербует | перевербовал | ||
Она | перевербовала | |||
Оно | перевербовало | |||
Мы | перевербуем | перевербовали | ||
Вы | перевербуете | перевербовали | перевербуйте | |
Они | перевербуют | перевербовали |
пере — приставка,
верб — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | перевербовать |
Прич. страд. прош. | перевербованный |
Прич. кр. страд. прош. | перевербован |
Прич. действ. прош. | перевербовавший |
Дееприч. прош. | перевербовавперевербовавши |