Произношение | перевенча́ть |
Начальная форма | перевенчать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | перевенчаю | перевенчал | |
жен. р. | перевенчала | |||
Ты | муж. р. | перевенчаешь | перевенчал | перевенчай |
жен. р. | перевенчала | |||
Он | перевенчает | перевенчал | ||
Она | перевенчала | |||
Оно | перевенчало | |||
Мы | перевенчаем | перевенчали | ||
Вы | перевенчаете | перевенчали | перевенчайте | |
Они | перевенчают | перевенчали |
пере — приставка,
вен — корень,
ч — суффикс,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | перевенчать |
Прич. страд. прош. | перевенчанный |
Прич. кр. страд. прош. | перевенчан |
Прич. действ. прош. | перевенчавший |
Дееприч. прош. | перевенчавперевенчавши |