Произношение | переарестова́ть |
Начальная форма | переарестовать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | переарестую | переарестовал | |
жен. р. | переарестовала | |||
Ты | муж. р. | переарестуешь | переарестовал | переарестуй |
жен. р. | переарестовала | |||
Он | переарестует | переарестовал | ||
Она | переарестовала | |||
Оно | переарестовало | |||
Мы | переарестуем | переарестовали | ||
Вы | переарестуете | переарестовали | переарестуйте | |
Они | переарестуют | переарестовали |
пере — приставка,
арест — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | переарестовать |
Прич. страд. прош. | переарестованный |
Прич. кр. страд. прош. | переарестован |
Прич. действ. прош. | переарестовавший |
Дееприч. прош. | переарестовавпереарестовавши |