Произношение | партиза́нить |
Начальная форма | партизанить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | партизаню | партизанил | |
жен. р. | партизанила | |||
Ты | муж. р. | партизанишь | партизанил | партизань |
жен. р. | партизанила | |||
Он | партизанит | партизанил | ||
Она | партизанила | |||
Оно | партизанило | |||
Мы | партизаним | партизанили | ||
Вы | партизаните | партизанили | партизаньте | |
Они | партизанят | партизанили |
партизан — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | партизанить |
Прич. действ. прош. | партизанивший |
Прич. действ. наст. | партизанящий |
Дееприч. наст. | партизаня |