Произношение | парализова́ть |
Начальная форма | парализовать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | двувидовой |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | парализую | парализую | парализовал | |
жен. р. | парализовала | ||||
Ты | муж. р. | парализуешь | парализуешь | парализовал | парализуй |
жен. р. | парализовала | ||||
Он | парализует | парализует | парализовал | ||
Она | парализовала | ||||
Оно | парализовало | ||||
Мы | парализуем | парализуем | парализовали | ||
Вы | парализуете | парализуете | парализовали | парализуйте | |
Они | парализуют | парализуют | парализовали |
парализ — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | парализовать |
Прич. страд. прош. | парализованный |
Прич. кр. страд. прош. | парализован |
Прич. страд. наст. | парализуемый |
Прич. кр. страд. наст. | парализуем |
Прич. действ. прош. | парализовавший |
Прич. действ. наст. | парализующий |
Дееприч. прош. | парализовав |
Дееприч. наст. | парализуя |