Произношение | паракли́т |
Начальная форма | параклит |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | параклит | параклит |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | параклит | параклиты |
Рд. | параклита | параклитов |
Дт. | параклиту | параклитам |
Вн. | параклит | параклиты |
Тв. | параклитом | параклитами |
Пр. | параклите | параклитах |
параклит — корень,
ø — нулевое окончание.