Произношение | пара́клис |
Начальная форма | параклис |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | параклис | параклис |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | параклис | параклисы |
Рд. | параклиса | параклисов |
Дт. | параклису | параклисам |
Вн. | параклис | параклисы |
Тв. | параклисом | параклисами |
Пр. | параклисе | параклисах |
параклис — корень,
ø — нулевое окончание.