Произношение | па́занчащий |
Начальная форма | пазанчащий |
Форма | полное |
Залог | действительное |
Транзитивность | переходное |
Вид | несовершенный |
Время | настоящее |
Род | мужской |
Число | единственное |
Возвратность | невозвратное |
Варианты | пазанчащий | пазанчащий |
Одушевленность | неодушевлённое | |
Падеж | именительный | винительный |
пазанч — корень,
ащ — суффикс,
ий — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | пазанчить |
Прич. страд. прош. | пазанченный |
Прич. кр. страд. прош. | пазанчен |
Прич. страд. наст. | пазанчимый |
Прич. кр. страд. наст. | пазанчим |
Прич. действ. прош. | пазанчивший |
Прич. действ. наст. | пазанчащий |
Дееприч. наст. | пазанча |