Произношение | отшвартова́ть |
Начальная форма | отшвартовать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | отшвартую | отшвартовал | |
жен. р. | отшвартовала | |||
Ты | муж. р. | отшвартуешь | отшвартовал | отшвартуй |
жен. р. | отшвартовала | |||
Он | отшвартует | отшвартовал | ||
Она | отшвартовала | |||
Оно | отшвартовало | |||
Мы | отшвартуем | отшвартовали | ||
Вы | отшвартуете | отшвартовали | отшвартуйте | |
Они | отшвартуют | отшвартовали |
от — приставка,
шварт — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | отшвартовать |
Прич. страд. прош. | отшвартованный |
Прич. кр. страд. прош. | отшвартован |
Прич. действ. прош. | отшвартовавший |
Дееприч. прош. | отшвартовавотшвартовавши |