Произношение | отцарева́ть |
Начальная форма | отцаревать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | отцарюю | отцаревал | |
жен. р. | отцаревала | |||
Ты | муж. р. | отцарюешь | отцаревал | отцарюй |
жен. р. | отцаревала | |||
Он | отцарюет | отцаревал | ||
Она | отцаревала | |||
Оно | отцаревало | |||
Мы | отцарюем | отцаревали | ||
Вы | отцарюете | отцаревали | отцарюйте | |
Они | отцарюют | отцаревали |
от — приставка,
цар — корень,
ева — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | отцаревать |
Прич. действ. прош. | отцаревавший |
Дееприч. прош. | отцаревавотцаревавши |