Произношение | отторже́ние |
Начальная форма | отторжение |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение, на -ие |
Род | средний |
Число | единственное |
Варианты | отторжение | отторжение |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | отторжение | отторжения |
Рд. | отторжения | отторжений |
Дт. | отторжению | отторжениям |
Вн. | отторжение | отторжения |
Тв. | отторжением | отторжениями |
Пр. | отторжении | отторжениях |
от — приставка,
торж — корень,
ени — суффикс,
е — окончание.