Произношение | отсто́йник |
Начальная форма | отстойник |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | отстойник | отстойник |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | отстойник | отстойники |
Рд. | отстойника | отстойников |
Дт. | отстойнику | отстойникам |
Вн. | отстойник | отстойники |
Тв. | отстойником | отстойниками |
Пр. | отстойнике | отстойниках |
от — приставка,
стой — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.