Произношение | отстё́гивать |
Начальная форма | отстегивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | отстегиваю | отстегивал | |
жен. р. | отстегивала | |||
Ты | муж. р. | отстегиваешь | отстегивал | отстегивай |
жен. р. | отстегивала | |||
Он | отстегивает | отстегивал | ||
Она | отстегивала | |||
Оно | отстегивало | |||
Мы | отстегиваем | отстегивали | ||
Вы | отстегиваете | отстегивали | отстегивайте | |
Они | отстегивают | отстегивали |
от — приставка,
стег — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | отстегивать |
Прич. страд. наст. | отстегиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | отстегиваем |
Прич. действ. прош. | отстегивавший |
Прич. действ. наст. | отстегивающий |
Дееприч. наст. | отстегивая |