Произношение | отобрази́ть |
Начальная форма | отобразить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | отображу | отобразил | |
жен. р. | отобразила | |||
Ты | муж. р. | отобразишь | отобразил | отобрази |
жен. р. | отобразила | |||
Он | отобразит | отобразил | ||
Она | отобразила | |||
Оно | отобразило | |||
Мы | отобразим | отобразили | ||
Вы | отобразите | отобразили | отобразите | |
Они | отобразят | отобразили |
отобраз — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | отобразить |
Прич. страд. прош. | отображенный |
Прич. кр. страд. прош. | отображен |
Прич. действ. прош. | отобразивший |
Дееприч. прош. | отобразяотобразивотобразивши |