Произношение | откви́тывать |
Начальная форма | отквитывать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | отквитываю | отквитывал | |
жен. р. | отквитывала | |||
Ты | муж. р. | отквитываешь | отквитывал | отквитывай |
жен. р. | отквитывала | |||
Он | отквитывает | отквитывал | ||
Она | отквитывала | |||
Оно | отквитывало | |||
Мы | отквитываем | отквитывали | ||
Вы | отквитываете | отквитывали | отквитывайте | |
Они | отквитывают | отквитывали |
от — приставка,
квит — корень,
ыва — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | отквитывать |
Прич. страд. наст. | отквитываемый |
Прич. кр. страд. наст. | отквитываем |
Прич. действ. прош. | отквитывавший |
Прич. действ. наст. | отквитывающий |
Дееприч. наст. | отквитывая |