Произношение | отгова́ривать |
Начальная форма | отговаривать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | отговариваю | отговаривал | |
жен. р. | отговаривала | |||
Ты | муж. р. | отговариваешь | отговаривал | отговаривай |
жен. р. | отговаривала | |||
Он | отговаривает | отговаривал | ||
Она | отговаривала | |||
Оно | отговаривало | |||
Мы | отговариваем | отговаривали | ||
Вы | отговариваете | отговаривали | отговаривайте | |
Они | отговаривают | отговаривали |
от — приставка,
говар — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | отговаривать |
Прич. страд. наст. | отговариваемый |
Прич. кр. страд. наст. | отговариваем |
Прич. действ. прош. | отговаривавший |
Прич. действ. наст. | отговаривающий |
Дееприч. наст. | отговаривая |