Произношение | отви́нчивать |
Начальная форма | отвинчивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | отвинчиваю | отвинчивал | |
жен. р. | отвинчивала | |||
Ты | муж. р. | отвинчиваешь | отвинчивал | отвинчивай |
жен. р. | отвинчивала | |||
Он | отвинчивает | отвинчивал | ||
Она | отвинчивала | |||
Оно | отвинчивало | |||
Мы | отвинчиваем | отвинчивали | ||
Вы | отвинчиваете | отвинчивали | отвинчивайте | |
Они | отвинчивают | отвинчивали |
от — приставка,
винч — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | отвинчивать |
Прич. страд. наст. | отвинчиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | отвинчиваем |
Прич. действ. прош. | отвинчивавший |
Прич. действ. наст. | отвинчивающий |
Дееприч. наст. | отвинчивая |