| Произношение | отбо́йник |
| Начальная форма | отбойник |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | отбойник | отбойник |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | отбойник | отбойники |
| Рд. | отбойника | отбойников |
| Дт. | отбойнику | отбойникам |
| Вн. | отбойник | отбойники |
| Тв. | отбойником | отбойниками |
| Пр. | отбойнике | отбойниках |
от — приставка,
бой — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.