Произношение | остора́живать |
Начальная форма | остораживать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | остораживаю | остораживал | |
жен. р. | остораживала | |||
Ты | муж. р. | остораживаешь | остораживал | остораживай |
жен. р. | остораживала | |||
Он | остораживает | остораживал | ||
Она | остораживала | |||
Оно | остораживало | |||
Мы | остораживаем | остораживали | ||
Вы | остораживаете | остораживали | остораживайте | |
Они | остораживают | остораживали |
остораж — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | остораживать |
Прич. страд. наст. | остораживаемый |
Прич. кр. страд. наст. | остораживаем |
Прич. действ. прош. | остораживавший |
Прич. действ. наст. | остораживающий |
Дееприч. наст. | остораживая |